Колко много надежди,
заменени
с погубено щастие!
Колко дълго очакване,
а вместо любов -
пустота!
Колко неми слова -
рушаща стихия
за сломени сърца!
Напразни трепети
в души,
изтерзани от чакане...
Непромълвени вопли
и тела,
отдадени на други...
Ръце,
родени за обятия,
остават обезсилени...
Устни,
изгарящи за огън,
се молят нецелунати:
"Ела!"
събота, 17 януари 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар