Моят син

Крехко, беззащитно -
малко стебълце,
непокорно, живо
мъничко зрънце!

Още не огряло
слънцето в зори,
още не измило
сънени очи,
бърза в ранен час
мама да целуне
и да хукне в клас...

Мога ли затворен
лъча да удържа,
вятъра тревожен
в скут да прислоня?

Как да разбера
своя син голям
има ли проблем
или сладък блян?

Как да намаля
своята вина,
затова, че не успях
вечен да направя
детския му смях?