Мислили ли сте си за УСПЕХА? Колко трудно се постига! А как лесно изглежда отстрани!... Още не осъзнати напълно, като че ли вече имаме усещане за своята предопределеност и за Него... Истинско щастие е да проумееш, че мечтата е осъществима реалност। Някои я постигат рано, други - твърде рано, а някои пък много, ама много късно (или може би никога?)...От дете мечтаех да преподавам (а и това само правех: на съученици, на състуденти, на приятели...)। После се простих с мечтата си по причини, които някога може и да споделя. И така до преди десетина години, когато тежки обстоятелства ме върнаха към мечта (та нали е мечта!)Проумях, че УЧИЛИЩЕТО (в най-общ смисъл) е това, което в голяма степен формира характера не само на обучаващите се. Аз (обучителят) в по-голяма степен, май, имах нужда от преподаването: децата винаги са наши учители.Разбрах за себе си и друго: мъдростта не е в натрупаните знания, а в способността да откриваме чрез тях нови истини за света, но и за себе си. Затова реших: ще преподавам! Ще основа свое УЧИЛИЩЕ и ще се уча от своите ученици, учейки ги!И това се превърна за мен в извор на ЩАСТИЕ, превърна се в КАУЗА. И понеже за мен УЧИЛИЩЕТО не е МЯСТО (стаи, дъски...), а необятност в средствата и начините на общуване, създадох с екипа си от млади хора Учебния център, като териториално обозначено пространство, а блога, като виртуално такова, за обмен на идеи, мисли, чувства, настроения...Ще споделяме поетически вдъхновения, "мъдри" прозрения, езикови тежнения и литературни проникновения: ще пиша аз, ще пишат те, ще споделяме с вас. Ще открием сърцата си, ще разголим душите си, ще просветлим умовете си, споделяйки УСПЕХА (е, и неуспеха)...Ще поставим ПРИЯТЕЛСТВОТО над всичко и ще вървим един към друг, защото ако забравим закъде сме тръгнали, ще изгубим ПОСОКАТА завинаги.