Когато рамките са тесни за мечтите

Човешките мечти - тази малка вселена, в която ти се иска да се изгубиш, този океан от фантазии, в който ти се иска да удавиш несгодите на деня, разочарованията, неудачите!
Днес всеки бърза, незнайно накъде! Животът не спира лудешкия си бяг, бесният водовъртеж постепенно ни завлича। Докато се усетиш, вече си се превърнал в средностатистически човечец, зает с ежедневните си грижи। Нима някой ден и аз ще съм такава, а може би вече съм?... Пътувам в трамвая, поглеждам към улицата - всички бързат. Вглеждам се в лицата на хората, вглеждам се в очите. Там няма нищо. НИЩО! А къде са мечтите? Защо вече не ни остава време за тях? Може би просто не ни е до това. Клепачите ми натежават... изморена съм. Изведнъж изникват много хора - празни, кухи, хора без мечти. Искам да им кажа: "За мечтите няма рамки, не бива да се страхувате от тях!"
А наистина ли няма? Човек сам е господар на себе си, на мислите, чувствата, а и на мечтите си. И именно поради тази причина границите си поставяме ние. Рамките се крият в самите нас. Те са точно толкова широки, колкото са широки възгледите ни. Сами по себе си мечтите нямат рамки, човек сам си поставя такива.
Но когато, въпреки това, те са тесни за мечтите? Когато нищо не те спира да разбиеш клишетата и да бъдеш себе си? Е, тогава ще дадеш воля на фантазиите си, ще освободиш въображението си. Мечтите ще бъдат твоите бели криле, които ще ти дадат сили да се извисиш нагоре. Те ще те отнесат в нов свят, свят без болка и разочарования. Именно това е светът на твоя утрешен ден। Дали ще съумееш да го превърнеш в реалност зависи само от теб. Но въпреки всичко, надеждата, донесена от чистите мечти, ще бъде твоя оазис на хармония и красота.
За съжаление, светът ни е изпълнен с хора, които се страхуват от мечтите си. Поради тази причина те често ги поставят в рамки. Най-висшият им стремеж е да си осигурят сравнително прилично, тихо и спокойно съществуване. Нима това е живот? Та те посвещават всяка безценна секунда дихание на баналните и скучни, омръзнали ни вече проблеми на ежедневието! Всичко се повтаря и ни е до болка познато. А тези изпуснати мигове никога не се връщат. Човек, който няма мечти, който не копнее за нищо, се обрича завинаги на жалко съществуване. Неговият живот изтича безцелно като пясък между пръстите. Именно мечтите са солта на живота, затова човек не трябва да ги ограничава ни най-малко в рамки.
Човешкият живот е твърде ценен, за да го пилеем в ограничения. Не бива, когато се обърнеш назад да осъзнаеш, че някога, някъде по житейските пътеки си изгубил своите мечти и копнежи, че си изгубил човешкото в себе си, че си се превърнал в сянка - сянка забързана, лутаща се в нощта, без да знае накъде да поеме.
Трамваят плавно забавя хода си. Време е да слизам. Това е моята спирка. Може би всичко е било кошмар, а може би не. Може би просто съм задрямала, а може би съм виждала по-ясно от всякога... Не знам. Знам само, че животът продължава. Стрелките на часовника неумолимо продължават да се гонят. Все напред и все напред. Тик-так...тик-так...

Михаела Цветанова Цанкова, 19г.