Същите звезди - сияйни, ярки, светлооки.
Същите щурци - пеещи като по ноти.
Същите стрехи, чардаци и миндери
с безброй пукнатини и мирис на дни отлетели.
Не болка духа ми гнети,
че споменът есен довява,
а радост изпълва ме цяла
в света на горди предци.
С трепет завръщам се вкъщи
да пия роса от трева -
нозете на баба там стъпвали
и мамят след тях да вървя.
На дядо гласа му долавям
(като звук на далечен чан) -
снагата си гордо изправям,
политам в света разлюлян.
В безмълвния зов на сърцето
усещам копнеж неживян
и мисли изпълват ме с обич
за тоз свят - тъй мил и желан.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Красиво!
ОтговорИзтриване