Тревожно безсъние

2011-10-04T03:20:00.001-10:00

За и против частните уроци

2010-01-05T04:25:00.005-10:00

За и против частните уроци

Фразата „за и против частните уроци” периодично се превръща в лайтмотив на журналисти и просветни администратори. Порой от думи, всяващи ужас, ни засипва, засилвайки отчаянието и безизходицата на родители и деца. Въпросите „накъде”, „как”, „защо”, „кога”… увисват в общественото пространство без еднозначен отговор. Оглеждаме се за помощ (към министерството, към училището, към учителите, дори към други родители), а Тя – помощта - не идва. И, май, като в приказката, викайки Неволята, стигаме до изстраданото прозрение, че сами трябва да си помогнем.
Като родител, учител и собственик на обучителна институция, отдавна съм стигнала до извода, че с вайкане и чакане някой друг да вземе присърце моя проблем, няма да стане. Затова и създадох Учебен център „ТАРА”: да въздействам чрез собствени механизми върху нивото на обучение на нашите курсисти. При подготовката на учениците за кандидатстване след 7-ми клас, както и на кандидат-студентите, ние изработваме образователна стратегия, съобразена с ДОИ, но и с индивидуалните възможности и очаквания на обучаващите се. Курсовете са в разнообразни интерактивни форми, защото младите хора искат успехите да идват бързо и лесно: ускорените курсове са най-предпочитаните, но, убедена съм, че най-висока успеваемост се постига в едногодишни и двугодишни курсове, а не с интензивно обучение. Напоследък обаче (противно на медийния шум) все по-чести стават обажданията на клиенти, проявяващи интерес към поддържащи обучения (в помощ на училищната подготовка) и то за все по-малки класове (4,5,6 клас). Ние и затова се ангажираме с целогодишни обучения (в занималня) с деца от 1 до 4 клас, полагайки една здрава основа за външните оценявания. Текущата подготовка, и то от ранна училищна възраст, осигурява предвидим успех в ориентирането на децата след 7-ми клас. Изборът на училища е голям, възможностите за чуждоезиково обучение все повече се разширяват, но илюзия е, че децата нямат нужда от допълнителна подготовка (де да беше така!).
И да искат, съвестните ученици трудно успяват да се съсредоточат в часовете! Учителите (по призвание), въпреки желанието да си свършат работата, рядко имат реални условия за това (по причини, които всички знаем)! Родителите влагат и средства, и много надежди, че училището ще се окаже онова истинско Училище и като знания, и като цялостна подготовка за живота! Често всички просто се молим децата да оцелеят физически, дори и нищо да не научат…
Къде сме ние – учебните центрове – на фона на всеобщия хаос? Ами, опитваме се да създадем ред в хаоса! Дано не прозвучи твърде самонадеяно, но, мисля си, че ако всеки от нас – гражданите на изстрадалото ни от непрестанните „преходи” общество – променя по малко, но постоянно себе си и средата около себе си, то рано или късно промяната ще стане видима…
Удовлетворението е огромно, когато в офиса на образователния ни център идват доволни клиенти, водещи свои близки. Щастливи сме, когато добре сме си свършили работата и нашите курсисти не бързат да приключат отношенията си с нас, а продължават да ни бъдат клиенти за езикови курсове или за професионално обучение.
Мислейки за бъдещето на нашата фирма, в Учебен център „ТАРА” залагаме не само на обучението и доброто отношение към клиентите, но и на постоянното повишаване квалификацията и мотивацията на преподавателския и мениджърския екип. Твърдо убедени сме, че гарантираният успех е в екипната работа, затова споделяме своите възгледи и с корпоративните си клиенти при мотивационни и други фирмени обучения…
Каквото и да си говорим – частните уроци (но не във вида „обучение по домовете”) имат бъдеще, дори и в българското училище да настъпят промени, защото децата са нашето „утре”, а те заслужават да инвестираме в тях. И защо не и с частни уроци, стига това да допълва общообразователната и професионалната подготовка. Споровете, струва ми се, са безпринципни и отричането на допълнителната подготовка е нескрито афиширане на нечии нездрави интереси.

2009-02-09T04:54:00.004-10:00

Когато рамките са тесни за мечтите

2009-01-20T01:19:00.003-10:00

Човешките мечти - тази малка вселена, в която ти се иска да се изгубиш, този океан от фантазии, в който ти се иска да удавиш несгодите на деня, разочарованията, неудачите!
Днес всеки бърза, незнайно накъде! Животът не спира лудешкия си бяг, бесният водовъртеж постепенно ни завлича। Докато се усетиш, вече си се превърнал в средностатистически човечец, зает с ежедневните си грижи। Нима някой ден и аз ще съм такава, а може би вече съм?... Пътувам в трамвая, поглеждам към улицата - всички бързат. Вглеждам се в лицата на хората, вглеждам се в очите. Там няма нищо. НИЩО! А къде са мечтите? Защо вече не ни остава време за тях? Може би просто не ни е до това. Клепачите ми натежават... изморена съм. Изведнъж изникват много хора - празни, кухи, хора без мечти. Искам да им кажа: "За мечтите няма рамки, не бива да се страхувате от тях!"
А наистина ли няма? Човек сам е господар на себе си, на мислите, чувствата, а и на мечтите си. И именно поради тази причина границите си поставяме ние. Рамките се крият в самите нас. Те са точно толкова широки, колкото са широки възгледите ни. Сами по себе си мечтите нямат рамки, човек сам си поставя такива.
Но когато, въпреки това, те са тесни за мечтите? Когато нищо не те спира да разбиеш клишетата и да бъдеш себе си? Е, тогава ще дадеш воля на фантазиите си, ще освободиш въображението си. Мечтите ще бъдат твоите бели криле, които ще ти дадат сили да се извисиш нагоре. Те ще те отнесат в нов свят, свят без болка и разочарования. Именно това е светът на твоя утрешен ден। Дали ще съумееш да го превърнеш в реалност зависи само от теб. Но въпреки всичко, надеждата, донесена от чистите мечти, ще бъде твоя оазис на хармония и красота.
За съжаление, светът ни е изпълнен с хора, които се страхуват от мечтите си. Поради тази причина те често ги поставят в рамки. Най-висшият им стремеж е да си осигурят сравнително прилично, тихо и спокойно съществуване. Нима това е живот? Та те посвещават всяка безценна секунда дихание на баналните и скучни, омръзнали ни вече проблеми на ежедневието! Всичко се повтаря и ни е до болка познато. А тези изпуснати мигове никога не се връщат. Човек, който няма мечти, който не копнее за нищо, се обрича завинаги на жалко съществуване. Неговият живот изтича безцелно като пясък между пръстите. Именно мечтите са солта на живота, затова човек не трябва да ги ограничава ни най-малко в рамки.
Човешкият живот е твърде ценен, за да го пилеем в ограничения. Не бива, когато се обърнеш назад да осъзнаеш, че някога, някъде по житейските пътеки си изгубил своите мечти и копнежи, че си изгубил човешкото в себе си, че си се превърнал в сянка - сянка забързана, лутаща се в нощта, без да знае накъде да поеме.
Трамваят плавно забавя хода си. Време е да слизам. Това е моята спирка. Може би всичко е било кошмар, а може би не. Може би просто съм задрямала, а може би съм виждала по-ясно от всякога... Не знам. Знам само, че животът продължава. Стрелките на часовника неумолимо продължават да се гонят. Все напред и все напред. Тик-так...тик-так...

Михаела Цветанова Цанкова, 19г.

2009-01-19T16:11:00.007-10:00

"Всичко е просто съвпадение, а случайното е необичайно." Пабло Пикасо

"Нищо, което си струва да се знае, не си струва да се преподава." Оскар Уайлд

"Точността е талант, който ни дава шанс да планираме живота си така, както искаме да го изживеем." Хайнрих Бьол

"Не харчете пари, които не сте спечелили, за да купувате неща, от които нямате нужда, за да впечатлите хора, които не ви заслужават."

2009-01-19T06:05:00.004-10:00

Мислили ли сте си за УСПЕХА? Колко трудно се постига! А как лесно изглежда отстрани!... Още не осъзнати напълно, като че ли вече имаме усещане за своята предопределеност и за Него... Истинско щастие е да проумееш, че мечтата е осъществима реалност। Някои я постигат рано, други - твърде рано, а някои пък много, ама много късно (или може би никога?)...От дете мечтаех да преподавам (а и това само правех: на съученици, на състуденти, на приятели...)। После се простих с мечтата си по причини, които някога може и да споделя. И така до преди десетина години, когато тежки обстоятелства ме върнаха към мечта (та нали е мечта!)Проумях, че УЧИЛИЩЕТО (в най-общ смисъл) е това, което в голяма степен формира характера не само на обучаващите се. Аз (обучителят) в по-голяма степен, май, имах нужда от преподаването: децата винаги са наши учители.Разбрах за себе си и друго: мъдростта не е в натрупаните знания, а в способността да откриваме чрез тях нови истини за света, но и за себе си. Затова реших: ще преподавам! Ще основа свое УЧИЛИЩЕ и ще се уча от своите ученици, учейки ги!И това се превърна за мен в извор на ЩАСТИЕ, превърна се в КАУЗА. И понеже за мен УЧИЛИЩЕТО не е МЯСТО (стаи, дъски...), а необятност в средствата и начините на общуване, създадох с екипа си от млади хора Учебния център, като териториално обозначено пространство, а блога, като виртуално такова, за обмен на идеи, мисли, чувства, настроения...Ще споделяме поетически вдъхновения, "мъдри" прозрения, езикови тежнения и литературни проникновения: ще пиша аз, ще пишат те, ще споделяме с вас. Ще открием сърцата си, ще разголим душите си, ще просветлим умовете си, споделяйки УСПЕХА (е, и неуспеха)...Ще поставим ПРИЯТЕЛСТВОТО над всичко и ще вървим един към друг, защото ако забравим закъде сме тръгнали, ще изгубим ПОСОКАТА завинаги.

Все същият свят

2009-01-17T05:38:00.002-10:00

Същите звезди - сияйни, ярки, светлооки.
Същите щурци - пеещи като по ноти.
Същите стрехи, чардаци и миндери
с безброй пукнатини и мирис на дни отлетели.

Не болка духа ми гнети,
че споменът есен довява,
а радост изпълва ме цяла
в света на горди предци.

С трепет завръщам се вкъщи
да пия роса от трева -
нозете на баба там стъпвали
и мамят след тях да вървя.

На дядо гласа му долавям
(като звук на далечен чан) -
снагата си гордо изправям,
политам в света разлюлян.

В безмълвния зов на сърцето
усещам копнеж неживян
и мисли изпълват ме с обич
за тоз свят - тъй мил и желан.

Моят син

2009-01-17T05:32:00.000-10:00

Крехко, беззащитно -
малко стебълце,
непокорно, живо
мъничко зрънце!

Още не огряло
слънцето в зори,
още не измило
сънени очи,
бърза в ранен час
мама да целуне
и да хукне в клас...

Мога ли затворен
лъча да удържа,
вятъра тревожен
в скут да прислоня?

Как да разбера
своя син голям
има ли проблем
или сладък блян?

Как да намаля
своята вина,
затова, че не успях
вечен да направя
детския му смях?

Очакване

2009-01-17T05:27:00.000-10:00

Колко много надежди,
заменени
с погубено щастие!

Колко дълго очакване,
а вместо любов -
пустота!

Колко неми слова -
рушаща стихия
за сломени сърца!

Напразни трепети
в души,
изтерзани от чакане...

Непромълвени вопли
и тела,
отдадени на други...

Ръце,
родени за обятия,
остават обезсилени...

Устни,
изгарящи за огън,
се молят нецелунати:
"Ела!"